Лазаровден е
Днес е Лазаровден – един от най-почитаните християнски празници. Православната черква популяризира чудното събитие на възкресения от Исус Христос на Лазар.
Поради това, че Великден се дефинира по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на друга дата, само че постоянно в събота. Според националните вярвания Лазаровден е празник на възраждането на природата. Гори и пасбища се разсънват за нов живот.
Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар, а имен де честват Лазар, Лазарина, Лазарка, Лъчезар, Лазарин, Лалка, Лалко, Лала и Лалю.
Лазаровден носи името на Свети Лазар - знак на здраве и дългоденствие. Когато Лазар умира, три дни след неговата гибел Бог споделя – „ Лазаре стани! ", и го съживява.
Библията споделя по какъв начин на този ден Исус Христос отишъл в дома на приятеля си Лазар, където схванал, че той е умрял преди три дни. Исус Христос изискал да посети мястото, където е заровен Лазар. На входа на огромната пещера Божият наследник се провикнал: " Лазаре, излез. Аз те призовавам " и Лазар се появил на мига - възкръснал от мъртвите. Чудото предиздвикало даже и невярващите в Йерусалим да притихнат пред Божествената воля и силата на Божия наследник. С Възкресението на Лазар почнала омразата на еврейските свещеници, който в този ден се зарекли да го преследват и екзекутират пред очите на вярващите.
Традицията на най-българския бит повелява да се Лазарува. Според нея момите, облечени в облекла на невести, би трябвало да се покажат на сгледа, с цел да се венчаят до края на годината. Според обичаят е би трябвало да вървят от къща на къща и да пеят за здраве и благоденствие на дома. Откъсват се зелени върбови клончета, с които се украсят вратите.
Поради това, че Великден се дефинира по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на друга дата, само че постоянно в събота. Според националните вярвания Лазаровден е празник на възраждането на природата. Гори и пасбища се разсънват за нов живот.
Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар, а имен де честват Лазар, Лазарина, Лазарка, Лъчезар, Лазарин, Лалка, Лалко, Лала и Лалю.
Лазаровден носи името на Свети Лазар - знак на здраве и дългоденствие. Когато Лазар умира, три дни след неговата гибел Бог споделя – „ Лазаре стани! ", и го съживява.
Библията споделя по какъв начин на този ден Исус Христос отишъл в дома на приятеля си Лазар, където схванал, че той е умрял преди три дни. Исус Христос изискал да посети мястото, където е заровен Лазар. На входа на огромната пещера Божият наследник се провикнал: " Лазаре, излез. Аз те призовавам " и Лазар се появил на мига - възкръснал от мъртвите. Чудото предиздвикало даже и невярващите в Йерусалим да притихнат пред Божествената воля и силата на Божия наследник. С Възкресението на Лазар почнала омразата на еврейските свещеници, който в този ден се зарекли да го преследват и екзекутират пред очите на вярващите.
Традицията на най-българския бит повелява да се Лазарува. Според нея момите, облечени в облекла на невести, би трябвало да се покажат на сгледа, с цел да се венчаят до края на годината. Според обичаят е би трябвало да вървят от къща на къща и да пеят за здраве и благоденствие на дома. Откъсват се зелени върбови клончета, с които се украсят вратите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ